Истанбулската конвенция вече е закон в ЕС, важи ли той за България?
Заради понятието “полова идентичност ” 6 държави още не желаят да ратифицират документа
Споразуменията, подписани от името на Европейски Съюз, са наложителни за всички страни членки и за европейските институции, уточни представител на Европейска комисия. Поводът - формалното влизане в действие на Истанбулската спогодба от 1 октомври в Европейски Съюз. Т.е. България, която не е подписала конвенцията, няма потребност да трансформира законите си, до момента в който не я ратифицира, само че въпреки всичко следват избрани отговорности за страната ни.
Споразумението е цялостна правна рамка за отбрана на дамите против всички типове принуждение, се отбелязва в известието на комисията. То цели да предотвратява насилието против дами и домашното принуждение, да пази жертвите, без значение от пола им, и да преследва посредством изчерпателен и координиран метод агресорите.
Подписалите се приканват и следят да адаптират законите си, като разширят листата на закононарушения в това отношение по този начин, както ги дефинира конвенцията. Тя включва към физическото принуждение и психическото, дължащо се на обществени структури. Стремежът е да се реализира нулева приемливост към насилието, учредено на пола, и поставя основите за повишение на осведомеността и за по-сигурен живот на дамите както в границите на, по този начин и отвън границите на Европа.
Действително, договорът е утвърден от страните-членки на Европейски Съюз, само че и освен, тъй като Съветът на Европа сплотява цели 47 страни.
България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия обаче отхвърлят да ратифицират документа.
През 2018 година българският Конституционен съд одобри, че тя застъпва правни концепции, свързани с понятието “пол ”, които са несъвместими с съществени правила на конституцията. През 2021 година Турция се отдръпна от съглашението. И тук идва въпросът задължена ли е София да промени законодателството си по отношение на условията на противоречивата спогодба, тъй като е в Европейски Съюз?
Отговорът на Европейска комисия по този въпрос е явен: Задълженията по конвенцията ще се ползват, когато страните подхващат дейности, обхванати от европейското законодателство. Т.е. наложителният темперамент на конвенцията е единствено в частите, които са обект на европейска подготвеност. Те се отнасят до съдействието по наказателноправни въпроси, образованието на чиновници, работещи с дами, обект на принуждение, осъществяване на акции против насилието и предвиждането на наказания против причинителите, а също и членовете, свързани с убежището и възбраната за връщане на дами, бягащи от принуждение, в страните им по генезис. Що се отнася до въпросите на национално равнище, конвенцията няма задължителен характер
Докато всяка бунтуваща се против нея страна не се съгласи да я ратифицира, не е належащо националното държавно управление да променя законодателството си съгласно нейните условия.
Много политици, които са очевидни критици на документа, поясняват някои понятия в него неправилно, като целят да всеят разделяне в гражданската позиция по тематиката. Най-спорно се явява първото по рода си определение за пол и полова еднаквост, която е самостоятелна от биологичния пол на лицето. То обаче се загатва в документа за да се подчертае, че насилието е закононарушение, без значение от пола на жертвата. Критиците виждат посредством конвенцията вписването на половите малцинства във всяко законодателство на страните - членки на Европейски Съюз. Според тях конвенцията е средство и за легализирането на еднополовите бракове, както и правото им да осиновяват деца. В реалност обаче документът няма отношение към тези проблеми и не задължава изменението им по никакъв метод.
Друга неизясненост към този противоречив документ, с която опозиционери заблуждават жителите, е, че Европейски Съюз задължава България и останалите членки да одобряват промените в закона. Истината обаче е, че всяка една членка на съюза е подписала доброволно документа
Затова и той е признат от всички европейски законодателни органи. В България това е направено от тогавашната правосъдна министърка Екатерина Захариева след решение на държавното управление от 13 април 2016 година 21 са страните, които са изпълнили и идната стъпка - утвърждението му. Именно там конвенцията към този момент е в действие и страните поемат ангажимент да приспособяват законодателството си по отношение на нея. От Европейска комисия прецизират, че беседват с всички наранени страни по въпроса за ратификацията. Говорител на Европейска комисия съобщи в петък, че споразуменията, подписани от Европейски Съюз, са наложителни за страните членки, когато те работят по използване на европейското право.
Споразуменията, подписани от името на Европейски Съюз, са наложителни за всички страни членки и за европейските институции, уточни представител на Европейска комисия. Поводът - формалното влизане в действие на Истанбулската спогодба от 1 октомври в Европейски Съюз. Т.е. България, която не е подписала конвенцията, няма потребност да трансформира законите си, до момента в който не я ратифицира, само че въпреки всичко следват избрани отговорности за страната ни.
Споразумението е цялостна правна рамка за отбрана на дамите против всички типове принуждение, се отбелязва в известието на комисията. То цели да предотвратява насилието против дами и домашното принуждение, да пази жертвите, без значение от пола им, и да преследва посредством изчерпателен и координиран метод агресорите.
Подписалите се приканват и следят да адаптират законите си, като разширят листата на закононарушения в това отношение по този начин, както ги дефинира конвенцията. Тя включва към физическото принуждение и психическото, дължащо се на обществени структури. Стремежът е да се реализира нулева приемливост към насилието, учредено на пола, и поставя основите за повишение на осведомеността и за по-сигурен живот на дамите както в границите на, по този начин и отвън границите на Европа.
Действително, договорът е утвърден от страните-членки на Европейски Съюз, само че и освен, тъй като Съветът на Европа сплотява цели 47 страни.
България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия обаче отхвърлят да ратифицират документа.
През 2018 година българският Конституционен съд одобри, че тя застъпва правни концепции, свързани с понятието “пол ”, които са несъвместими с съществени правила на конституцията. През 2021 година Турция се отдръпна от съглашението. И тук идва въпросът задължена ли е София да промени законодателството си по отношение на условията на противоречивата спогодба, тъй като е в Европейски Съюз?
Отговорът на Европейска комисия по този въпрос е явен: Задълженията по конвенцията ще се ползват, когато страните подхващат дейности, обхванати от европейското законодателство. Т.е. наложителният темперамент на конвенцията е единствено в частите, които са обект на европейска подготвеност. Те се отнасят до съдействието по наказателноправни въпроси, образованието на чиновници, работещи с дами, обект на принуждение, осъществяване на акции против насилието и предвиждането на наказания против причинителите, а също и членовете, свързани с убежището и възбраната за връщане на дами, бягащи от принуждение, в страните им по генезис. Що се отнася до въпросите на национално равнище, конвенцията няма задължителен характер
Докато всяка бунтуваща се против нея страна не се съгласи да я ратифицира, не е належащо националното държавно управление да променя законодателството си съгласно нейните условия.
Много политици, които са очевидни критици на документа, поясняват някои понятия в него неправилно, като целят да всеят разделяне в гражданската позиция по тематиката. Най-спорно се явява първото по рода си определение за пол и полова еднаквост, която е самостоятелна от биологичния пол на лицето. То обаче се загатва в документа за да се подчертае, че насилието е закононарушение, без значение от пола на жертвата. Критиците виждат посредством конвенцията вписването на половите малцинства във всяко законодателство на страните - членки на Европейски Съюз. Според тях конвенцията е средство и за легализирането на еднополовите бракове, както и правото им да осиновяват деца. В реалност обаче документът няма отношение към тези проблеми и не задължава изменението им по никакъв метод.
Друга неизясненост към този противоречив документ, с която опозиционери заблуждават жителите, е, че Европейски Съюз задължава България и останалите членки да одобряват промените в закона. Истината обаче е, че всяка една членка на съюза е подписала доброволно документа
Затова и той е признат от всички европейски законодателни органи. В България това е направено от тогавашната правосъдна министърка Екатерина Захариева след решение на държавното управление от 13 април 2016 година 21 са страните, които са изпълнили и идната стъпка - утвърждението му. Именно там конвенцията към този момент е в действие и страните поемат ангажимент да приспособяват законодателството си по отношение на нея. От Европейска комисия прецизират, че беседват с всички наранени страни по въпроса за ратификацията. Говорител на Европейска комисия съобщи в петък, че споразуменията, подписани от Европейски Съюз, са наложителни за страните членки, когато те работят по използване на европейското право.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ